ПОСЛАНИЕ
Не посягай към мене със измама,
с неумело мъжко лицемерие.
Не се вричай в обич, ако я няма.
Не погубвай моето доверие.
Нека в слабост да бъда разбирана,
в трудни мигове да не страдам сама.
Търся чиста обич, не гримирана.
Много искам, така е. Аз съм жена!
На празник само да не съм ласкана.
Не приемам такова внимание,
ако в делник пак не бъда желана.
Туй е моето женско послание!
ОПТИМИСТИЧНО
Вчера свърши месото,
днес солта се стопи,
утре – хлябът, млекото…
Всичко, всичко се скри.
Тук опашка зъбата
зъзне мокра, стои.
Таз мизерна заплата
огън да я гори!
Автобусът претъпкан
пъшка, с мъка върви.
Контрольорка чепата
бута с лакти, врещи.
Вкъщи чакат децата –
пак ще искат пари.
Гледаш жално колата
и кръвта ти кипи.
Търси нежност жената,
грубостта я рани.
Опустява душата…
Можеш ли я спаси?!
ЕЖЕДНЕВИЕ
/На д-р К.Н./
Пациентка глуповата
се натрапва, но…уви.
Старец плахо от вратата
пита колко ще боли.
Склеротичка заядлива
все за нещо ще мърмори,
а медичка приказлива
търси тема, за да спори.
Всеки мисли, че е прав,
компетентен, запознат.
Що за нерви, що за нрав!
Как понасяш тоя ад?!
БЯГСТВО
Не вярвам на баналните въпроси,
на думите изказани безцветно.
Сам питаш се объркано къде си,
а мислите блуждаят безответно.
Пред себе си не искаш да признаеш,
че чувстваш се понякога подвластен
на трепети човешки и не знаеш,
че някого направил си нещастен.
Не искай от съдбата си пощада,
брониран зад фалшиво безразличие.
За въздържанието не търси награда.
Кому е нужно твоето „приличие”?
* * *
/На проф. И.П./
Една вълшебница чаровна,
явила се в съдбовен час,
прекъсна ориста злокобна,
на дявола не даде власт.
От Бог изпратена е, зная.
И Бог и даде смелостта
на мъката да сложи края,
да ми възвърне радостта.
Дари я, Господи, със здраве,
пази я от езици зли.
Напътствай я на сън и яве,
делата й благослови.
ЖИВОТ
Опитвам се да бъда безразлична,
загърбила човешките несгоди.
Кому е нужно днес да съм критична,
да искам от сакатия да ходи?
Бездарника издигат в небесата.
Ласкаят го, целуват му краката.
На дръзкия запушват му устата,
а умния наказват за отплата.
Бедняка подминават със насмешка.
Подритват го, затварят му вратата.
Богатия по новата му дрешка
посрещат и се кланят до земята.
А казват, че човекът е създаден
за щастие, за обич, за добруване.
За радост ли животът му е даден
или за мизерно съществуване?
СМУТ
Една мръсница похотлива
опитва се да сложи ред
в душата ти самотна, дива,
пред Бога дала строг обет.
Една порочна самодива
поиска да те омърси,
във дните ти живец да влива...
Цената – Бог да ти прости!
Съветват те да я прогониш,
жестоко да я унижиш.
Греховен трепет да заровиш...
Стори го! Няма да сгрешиш.
ХИМЕРА
Не търся богатство.
Не искам разкош.
Сърцето кърви ми
от студ като с нож.
Във обич се вричат,
погрешно разбрана.
А мъжкото ЕГО
дълбае ми рана.
Каприз подозират,
кълнат се във вярност.
Любов имитират
със ледена алчност.
Илюзия стара,
с човека родена.
Копнеж по химера -
Любов споделена!
НА МАМА
Прекъсна се нишката сребърна
на твоя живот неспокоен.
При Бог за почивка се върна,
за размисъл с опит достоен.
А дните без тебе
са дни - отчаяние -
на болка и време
за трудна промяна.
Промяна в желанието
до теб да присядаме.
Промяната в навика
към телефон да посягаме -
във радост и мъка.
Ще можем ли, мамо,
на теб да приличаме?
За помощ при всеки
без корист да тичаме.
Обидата тихо
в сълзи да сподавим.
И пак да сме силни
добро да направим.
Макар че те няма -
смирени и кротки
при теб ще се връщаме.
И майчина обич
безкрайно голяма
в сигналите твои
отвъд ще поглъщаме...
МЕЧТА
Не мога да бъда богата,
не зная да правя пари,
на хищници ловки в играта
да хващам наивни мухи.
Мечтая самотна да скитам
по ярки, далечни звезди,
лудешките мисли да сплитам,
в душите да ровя бразди.
* * *
Когато на душата ти е болно,
обречен на жестока самота,
а някъде живуркат си доволно,
заграбили на дните ти солта,
огледай се! Животът е изкуство.
Владееш ли го - няма да боли.
Оставиш ли се в плен на силно чувство,
погубваш се. За разум се моли!
МОЛБА
/Към изпитна комисия/
Не искам да нося пола до петите,
защото работя на село.
Не искам грижливо да сплитам косите,
защото работя на село.
С мъже да говоря –
опазил ме Господ!
Какво ще си кажат?
Работя на село.
Над мен се смилете,
в града ме върнете.
Аз искам да нося капела.
КРЪСТОПЪТ
Слаба съм.
Душата ми се моли,
преструва се несръчно
и хитрува.
Къде съм?
Сърцето ми говори.
Объркано е, злъчно
и мъдрува.
Да бягам?!
По младост ли тъгувам?
От страсти побелели
се страхувам.
Не мога!
Оплитам се, затъвам.
На чувства закъснели
ли робувам?
НЕ ТЕ РАЗБИРАМ
Страхуваш се. Очите ти изгарят.
Издайнически питат и се молят.
В мечтите си самотен се затваряш
и чакаш вместо тебе да говоря.
Докосваш ме болезнено в съня си,
Объркан, премалял, за ласка жаден.
Видение и стон – печално къси
Стопяват се, угасват в мрака празен.
Жестоко е от обич да наказваш
С мълчание, пораждащо тревога.
Желания и чувства да погазваш.
Не те разбирам. Искам, но не мога.
* * *
Усещах те в милувките на вятъра,
в докосването нежно на снега.
На хаоса житейски в театъра
се лутах и се взирах във нощта.
Очаквах те и знаех, че те има.
Как търсих те, сломена от любов…
Далечен сън, блян недостижима,
самотен скитник, не чуващ моя зов.
В прегръдката ти нежна се унасях
от обич премаляла – пак сама…
Мъжественост и сила покорявах
пленена от копнежа на съня.
Не искам да угасна наранена,
не сетила до теб, че съм жена.
Обичаш ме. Пропуснеш ли мига,
напразно ще се търсим уморени.
* * *
Дъждът разкъсва хоризонта прашен.
Набива гневно, яростно в калта.
Оголва камъни – сърца озъбени –
замръзнали от злоба и злина.
Земята ражда – жертвоприношение -
чеда, обречени на тъмнина.
Едно дете наднича под дъгата,
орисано да търси светлина.
* * *
Градът задъхано пулсира,
отмерва ритъм натежал.
Лица, походки, силуети
потънали в магичен сън,
размиват се в палитра, скрити
и раждат образ неразбран.
* * *
В живота ми тревожен и объркан
внезапно ме залива светлина.
Изгаря ме. Душата ми разтърсва.
Изтръгва ме от скрита самота.
Отчаяно се молех за пощада
и търсех във пустинята мираж.
Сърцето ми смутено пак ще страда.
Изплашена съм! Липсва ми кураж.
Оставям се в ръцете на съдбата,
покорна и не търсеща вина.
На скрупули човешки не робувай!
Не е ли грях да съдиш любовта?
ИЛЮЗИЯ
/Три години без мама/
На пейката пред блока ще поседна,
ще се надявам да ме зърнеш.
Надеждата умирала последна!
Не зная, може да се върнеш...
А времето тъгата ни разтваря,
душата ни със спомени лекува.
За радости сърцето се отваря.
Дали умело се преструва?
БЕЗ МАМА
Лицето ти откривам в огледалото,
Гласът ти топъл - в бликаща вода.
Усещам те във ласките на вятъра,
в усмивката на цъфнали цветя.
Не искам и не вярвам, че те няма.
Безсмъртна е човешката душа.
Животът е илюзия голяма,
творение с божествена искра.
* * *
Ти СИ – аз СЪМ!
Ти и Аз.
А бяхме НИЕ!
Кошмарен сън...
Отровен студ
застина между нас.
Макар и двама,
сами сме...
Банална драма.
МОДЕРНИ ВРЕМЕНА
Ако с мишката се маеш,
ти не си за мен, да знаеш!
Селфито ти лайк да няма
е трагедия голяма.
Гугъл да не те познава -
туй пред мене не минава.
Нямаш профил във Туитър,
а пък мислиш се за хитър.
Ни от Фейсбук се вълнуваш,
значи, пет пари не струваш.
Аз съм бабичка модерна,
с лаптоп искам да те мерна.
В интернет ако не влизаш,
с мене няма да излизаш!
ЗАВИСТ
Две кюфтета се събрали,
на любов си поиграли.
Любили се и се смели.
Скоро доста наедрели.
По поляни и гори
скитали се те сами.
Мислели, че са щастливи,
може би дори красиви.
После срещнали другари,
търсейки пътеки стари.
Спомените ги сближили
и живота продължили.
Любопитство, завист, злост
споделили с всеки гост.
В чуждия живот надничали
и в самотност се обричали.
Две кебапчета видели
и за миг им завидели,
че били те стройни, мили
и сърцата покорили
на приятели, познати
без превземки, салтанати.
Само с обич и търпение,
личен пример и смирение.
А кюфтетата се свили,
в злост и мъка се стопили.
Те така и не разбрали
пътя, който са избрали.
В завист ли си потопен,
ще живееш огорчен.
Нека сме благословени
и със обич надарени!
7.07.2020 г.
